Има надежда - и просветният министър се хвана за главата

© Иван Кутузов

Хванал съм се за главата! С колегите забиваме флагчета в учебниците, в които са написани невероятни неща или има невероятни изисквания", каза преди два дни министърът на образованието Сергей Игнатов. В интервю по "Нова телевизия" зрителите чуха, че до края на годината министърът се ангажира с нов закон за училищното образование, както и с разтоварване на учебното съдържание и ограничаване на зубренето.

Той лично се шокирал, че във втори клас децата трябвало да правят музикален анализ на "Лебедово езеро" на Чайковски. Целта на този текст е да го шокираме още повече, за да му помогнем да се справи с проблема. Затова нека да забием още няколко флагчета:

Хорърът "история" в началния курс

Авторите на учебниците по история, претенциозно наречена "Човекът и обществото" в трети и четвърти клас, са забъркали (по поръчение на министерството, разбира се) невероятен гювеч, който докарва децата до отчаяние, а родителите им -  до пристъпи на гадене.

Преселения на племена със сложни имена, редуване на ромеи, византийци, латинци, кръстоносци, кумани, печенеги, татари, за които не е обяснено нито откъде идват, нито накъде отиват, а сякаш просто падат от небето. Папство, патриаршия, екзархия и архиепископия... църковни събори, мисионери, католици, епархии, фермани... За капак "мозайка от общности в българските земи", "поява и разпространение на християнството", "пирамида на османското общество", "устройство на османската империя". И дати, дати, дати... минимум по десет в урок. Извинете, но кому е нужно това?

Големите специалисти са въвели тези безумия в учебната програма от незнайно какви подбуди, но има и откровено подмазвачески - като присъствието на президента Георги Първанов на две снимки (стр. 67 и 84) и на бившия руски президент и настоящ министър-председател на Русия Владимир Путин на една (стр. 66) в учебника за ІV клас по "Човекът и обществото" на издателство "Просвета". Флагче, моля, не бяхме ли в ЕС и НАТО?

Но да се върнем на темата - безбройни убийства на царски особи, част от които малолетни (като нещастните ученици), низът от дворцови и интриги и преврати атакуват крехката детска психика. Авторите на програмата вероятно нямат никаква представа за това,  че на нито една нормална държава не би й е хрумнало да занимава децата под 12 години с племенните и дворцовите си кланета (с каквито изобилства наистина историята на почти всяка държава  в Европа).

Тоталната каша в концепцията на "експертите" се предава и на децата. Резултатът от неистовите усилия за наизустяване е една доста объркана представа за историята. Кървавата картина, която се е получила заради необходимостта 50 години да се разказват в пет реда, в добавка се предлага и в клиширан наукообразен стил, заради който почти всяко дете започва да мрази с цялата си душа въпросния предмет и да не иска да знае нищо от него. И това е единствената защитна и най-нормалната реакция.

Етикетната формула в "Станенине, господине"

Масово децата между 7 и 12 години вече се справят с английски, френски или немски език на доста добро ниво. Но не могат да похвалят със същото при изучаването на родния - като се започне от букварите и читанките и се стигне до 12 клас. Като филолог ще си позволя да забия червено флагче върху учебниците по български език и литература, защото по-голяма скука в съдържанието и грозота на илюстрациите едва ли може да бъде постигната.

Забележете как един университетски експерт по методология на преподаването на български език, който се явява и автор на учебник за пети клас, обяснява какво представлява думичката "чичо" в израза "чичо Никола": "Приложението участва в състава на подчинителните словосъчетания, в които уточнява и конкретизира смисъла на определяемото." Дефиницията в същия й вид се изучава и в четвърти курс "Българска филология" в университета. И половината ми курс навремето окапа на този материал.

Затова отказвам да насилвам детето си да вниква в тъпия въпрос от задачката: "Напишете текст. С какви етикетни формули си послужихте?" Нито пък ще го карам да наизустява обръщенията към патриарх, митрополит, владика и обикновен свещеник, защото естественият му отговор беше, че правилното е "Дядо попе"! Не намирам за нужно на 11 години да "разграничава микротекстове", да "постига смислово единство", да "характеризира комуникативната ситуация".

Колкото до литературата, поздравявам министъра с народната песен "Станенине, господине" от учебника по литература за V клас, представляваща интерес единствено заради уникалния й диалект.

Петокласниците я сричат като първолаци, гадаейки къде са ударенията и какъв е смисълът на думи като "станенине", "изягнили", "изкозили", "пърчевци", "яргорожци", "изтелили", "белобозки", "еленчовци", изждребили", папуньощи"... Проблемът, разбира се, не е в песента, а в липсата по правило на привлекателни и разбираеми за възрастта им текстове. В същото време връстниците им в други държави се забавляват с образците на световната детско-юношеска класика.

Тесни специалисти по всичко

Концепцията от времето на социализма, че училището трябва да произвежда едва ли не тесни специалисти по всичко, и днес си е актуална. С особен принос в това отношение е географията, която още в пети клас пълни главите на децата с изчисляване на мащаби, климатограми, хидрограми, режим на валежите, амплитуди, педосфера, експедиционни методи, фактори и елементи на климата.

Като начинаещи метеоролози децата смятат валежи в милиметри и зубрят видовете ветрове, облаци и ъгли на падане на слънчевите лъчи. Нищо лошо, стига някой да им обясняваше и практическата полза от тези знания. Затова и флагче.

За пример ще дам как на единствения смислен въпрос на контролното - "Как се ориентираме в населено място?", моят син отговорил "С питане" и получи 2+ с рецензията "Много умно!".

На всички консерватори, които защитават "научния елемент" в учебното съдържание и изтъкват "мързела на младото поколение", трябва да е ясно, че и най-трудният материал може да бъде предаден на деца, стига да се адаптира подходящо и да има абсолютно задължителния елемент за всяко учебно съдържание: да е интересно.

Западният начин на преподаване отдавна е канонизирал играта като основен методологически подход в обучението до осми клас. Забавата в час там е задължителна и основният принос за това е на учебния материал. Тя е важно средство при изучаването на немската и английската граматика например. Българските експерти сигурно биха се хванали за главите от "кощунствената свобода", които учебниците дават на фантазията на децата.

Все пак има надежда, след като и просветният министър се е хванал за главата от техните творения именно. Той, изглежда, е първият от много време насам, който си е направил труда да отвори учебник.