Призрачно възстановяване?

© Иван Кутузов

Къде е американската и глобалната икономика в заглавието? Миналата година в дебата имаше две страни. Единият лагер твърдеше, че рецесията в САЩ ще бъде V-образна - краткосрочна и сравнително плитка. Тя би продължила само 8 месеца, подобно на предишните две рецесии през 1990-1991 и 2001 г., и светът би се откъснал лесно от свиването в САЩ.

Други, включително и аз, бяхме на мнение, че предвид прекомерната задлъжнялост в частния сектор (в домакинствата, финансовите институции и корпоративни фирми) рецесията ще бъде U-образна - продължителна и дълбока. Тя би продължила около 24 месеца и светът не би могъл да се откъсне от свиването в САЩ.

Днес, в 20-ия месец от американската рецесия - която се превърна в глобална през лятото на 2008 г. - представата за V-образно излизане от нея вече е изхвърлена на боклука. Това е най-лошата американска и глобална рецесия за последните 60 години. Ако свърши в края на годината, както е най-вероятно, то тя би била три пъти по-продължителна и близо пет пъти по-дълбока, отколкото предишните две, ако я измерваме през натрупания спад в производството.

Общото мнение сред икономистите днес е, че рецесията вече е достигнала финала си, че американската и глобалната икономика бързо ще се върнат към растеж и че няма риск от повторно пропадане. За съжаление този нов консенсус може да се окаже погрешен, също както сгрешиха защитниците на V-образния сценарий през последните 3 години.

Данните от САЩ - нарастваща безработица, спадащо потребление на домакинствата, продължаващ спад в индустриалното производство и слаб жилищен пазар - навеждат на мисълта, че рецесията в Америка все още не е приключила. Сходните анализи и на другите развити икономики също предполагат, че

дъното е доста близо, но още не е достигнато

Повечето развиващи се държави, изглежда, се връщат към растежа, но функционират много под възможностите си. Освен това по няколко причини растежът в развитите икономики най-вероятно ще си остане анемичен и ще се запази нисък поне в следващите две-три години.

Първата причина вероятно ще го възпре в дългосрочен план: Домакинствата се нуждаят от намаляване на задлъжнялостта си и трябва да спестяват повече, което ще ограничи потреблението за години наред.

Второ - финансовата система (банките и небанковите институции) е сериозно повредена. Липсата на енергичен кредитен растеж ще затрудни частното потребление и инвестиционните разходи.

Трето - корпоративният сектор е изправен пред доста бездействащи мощности, а ако растежът е слаб и дефлационният натиск се запази, ще са слаби и печалбите. В резултат бизнесът едва ли ще увеличи капиталовите разходи.

Четвърто - повторното задлъжняване на публичния сектор чрез големи данъчни дефицити и трупане на дългове рискува да отложи съживяването на разходите в частния сектор. Ефектите от стимулите ще претърпят фиаско в началото на следващата година, което ще увеличи натиска върху частния сектор да помогне повече, за да може растежът да се задържи.

В момента вътрешното частно търсене, особено потреблението, е много слабо и дори спада още в свръхконсуматорските държави (САЩ, Великобритания, Испания, Ирландия, Австралия, Нова Зеландия и т.н.), докато в свръхспестяващите страни (Китай, Азия, Германия, Япония и т.н.) то не нараства достатъчно бързо, за да компенсира намалението в нетния износ на тези страни. Така се получава глобално свиване на общото търсене, свързано с насищане на предлагането, което ще забави глобалното икономическо съвземане.

В резултат има и

няколко причини да се опасяваме от рецесия с двойно дъно

Първата - стратегията за излизане от монетарните и фискалните облекчения може да се провали, защото политиците ще бъдат анатемосани независимо дали го направят или не. Ако вземат насериозно фискалните си дефицити (и потенциалната монетизация на тези дефицити) и вдигнат данъците, намалят разходите и прочистят излишната ликвидност, то в крайна сметка биха подкопали и без това слабото възстановяване. Но ако запазят широките бюджетни дефицити и продължат да ги монетизират, дълговите пазари ще се разбунтуват. При това положение очакванията за инфлация ще се засилят, доходността на дългосрочните правителствени облигации ще се вдигне, а възстановяването ще бъде изблъскано от пътя.

Втората причина да се опасяваме от рецесия с двойно дъно се състои във факта, че цените на петрола, енергията и храните може би ще нарастват по-бързо, отколкото позволяват икономическите принципи. Миналата година цената от 145 долара за барел петрол сложи водоразделната точка за глобалната икономика, като удари силно доходите на САЩ, Европа, Япония, Китай, Индия и другите икономики, зависещи от вноса на петрол. Сега глобалната икономика, едва вдигайки се на крака, не би могла да издържи шока на свиването, ако спекулативните сили бързо придвижат петрола към цени от 100 долара за барел.

Така че финалът на тази сурова глобална рецесия ще бъде по-близко в края на годината, отколкото е сега, възстановяването в развитите държави ще бъде по-скоро анемично, отколкото енергично, а освен това има и риск от втора вълна на рецесията. Последното оживление на пазарите на ценни книжа, стоки и кредити може би е изпреварило подобрението в реалната икономика. Ако е така, то вероятно скоро ще има корекция.

* Нуриел Рубини е професор по икономика в бизнес училището "Стърн" към университета в Ню Йорк и председател на RGE Monitor - компания за икономически консултации. Текстът е предоставен от Project Syndicate.