Почти 20 месеца след избухването на глобалната криза тя навлиза от банките и реалната икономика в трета сфера - политиката. Икономическите трудности, загубата на милиони работни места и унищожените спестявания покачват политическото напрежение, дестабилизират и свалят правителства. В отговор политиците прибягват до протекционизъм, оформящ вълна по цялата планета. Това е същият политически отговор като от 30-те години, заради който Голямата депресия се задълбочи още повече и продължи още по-дълго.
Това се казва в третия поред глобален доклад на "Икономист интелиджънс юнит", анализаторското звено на групата "Икономист". В него е използван специален индекс на политическата нестабилност, класиращ 165 държави по степен на застрашеност. В добавка са оформени три сценария, като никой от тях не е обнадеждаващ.
След банките и реалната икономика кризата навлиза и в политиката
България е поставена на 86-то място с индекс 6, което я прави да изглежда малко по-добре от Гърция (6.3) или Унгария, Литва и Хърватия (6.1). Но непосредственото обкръжение не е в полза на страната ни - компания ни правят Монголия, Ямайка, Бенин, Гана, Никарагуа, Йемен...
Индексът, изработен на базата на 15 показателя, е от 0 до 10, като в долната част на скалата са стабилните, а към десетката се стремят най-нестабилните държави. Ситуацията се е променила драматично за няма и две години - от анализираните 165 страни днес 95 са с висок и много висок риск, докато през 2007 г. в тези групи са били само 35 държави. В прогнозата за 2009-2010 г. в рисковата зона са целите Балкани (Босна дори е в най-опасната група), а в цял свят за относително защитени от политическо напрежение и обществен взрив са само 17 страни.Главата за възникващите пазари, където е поставена и България, е под името "Потапящи се пазари". В нея са оформени три групи: 1. Държави, чийто растеж е бил движен от кредитна експанзия и надуване на цените на активите (тук попада цялата Източна Европа заедно с България); 2. Страни, силно обвързани с глобалния ръст (предимно азиатски); 3. Държави, зависими от цените на суровините (Русия, Близкия изток, Африка и малко от Латинска Америка)."Най-болезнено засегнати са държавите от първата категория, които имат голям дефицит по текущата сметка и трябва да плащат солидни външни дългове.
Основният сценарий прогнозира, че няколко страни в Централна и Източна Европа (Унгария, балтийските, България и Румъния) ще получат финансова помощ от МВФ и ЕС. Тя обаче няма да спре натиска върху националните валути там, където те са с плаващ курс. Държавите с валутен борд (като балтийските и България) са изправени пред продължителен период на дефлация като едно от малкото средства за възстановяване на конкурентоспособността им. Това създава политическо напрежение, което евентуално ще доведе до изоставяне на валутния борд в някоя от тях. Политиците се опитват да сглобят контролирана девалвация, но процесът става хаотичен, валутата се девалвира значително и това води до масово спиране на плащанията по задълженията. След като това се случи, дните на валутните бордове в другите страни в района са преброени."
Според централния сценарий на "Икономист интелиджънс юнит" (60% вероятност да се случи) правителствените стимули ще стабилизират финансовата система на света и през 2010 г. ще върнат - макар и в скромни размери - икономическия растеж на развитите държави. Вторият вариант (30% вероятност) допуска провал на стимулите, още свиване на водещите икономики и депресия в продължение на няколко години, съпроводени с протекционизъм и отстъпление от глобализацията. В третия и най-лош сценарий (10% вероятност) се разиграва рухване на долара и безплодно търсене на негов заместител. "Социалното напрежение бързо нараства до насилствени протести, като не се изключва и избухване на международни въоръжени конфликти", се казва в анализа.
"Много страни в Централна и Източна Европа са с характеристики, които ги правят особено податливи на политически кризи. Те са млади държави с неопитни администрации, имат традиция на безредици, режимите им понякога не са нито демокрации, нито автокрации, народното недоволство е високо, а недоверието в политическите институции - много ниско. Някои страдат от етническо разделение, дискриминация към малцинствата и кланова политика (един от основните предвестници на сблъсъци, ако вярваме на политолозите). Те вече изпитват силно свиване на икономиките, увеличаване на безработицата и намаляване - в някои случаи болезнено - на доходите... Държавни фискални стимули тук често са невъзможни, защото самите правителства се борят с недостиг на капитали, дупки в текущата сметка и дори бюджетни дефицити. Който от тях е влязъл в програмите на МВФ, трябва да прилага изключително непопулярни болезнени съкращения на заплати и социални разходи... Кризата може да подкопае сериозно демокрацията и рискът от това е особено висок. В Източна Европа демокрациите са крехки и в отстъпление, някои се плъзгат към авторитаризъм. Навсякъде по света вероятно ще се увеличи подкрепата за национализма и екстремизма. Топящата се привлекателност на свободния пазар и либералната икономика засилват привържениците на държавния капитализъм", заключават авторите.
Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
