Цената да запазим валутния съвет: готови ли сме да я платим?

© Иван Кутузов

Глобалната финансова криза се задълбочава, богатите страни изглежда се плъзгат към депресия. Как точно ще се развият нещата у нас зависи не само от дълбочината на свиването на глобалната икономика и пресъхването на инвестициите и кредитирането, но и от собствените ни слаби места и реакцията на икономическата политика. Като най-сериозна слабост на нашата икономика се откроява бързата загуба на конкурентоспособност през последните години и особено през 2006-2008 г. В основата на политиката за смекчаване на външния шок правителството поставя запазването на режима на валутен съвет при действащия в момента фиксиран курс на лева. Затова си заслужава да сe отговори на въпроса какво означава запазването на фиксирания валутен курс за една неконкурентоспособна икономика в период на рецесия. Цената е висока.

Валутният съвет - режим на обвързване на количеството на парите с размера на валутния резерв на БНБ - въведен през 1997 г., успя да прекрати един кратък, но бурен епизод на хиперинфлация и

установи финансова и икономическа стабилност за 11 години

Кредитирането и стопанската дейност се оживиха. Съвземането на българското стопанство съвпадна с период на глобално благоденствие - бърз растеж при незначителна инфлация и ниски лихви (2003-2007). В страната се вляха значителни потоци преки инвестиции и чуждестранни кредити. При фиксиран валутен курс тези потоци доведоха до огромни и неустойчиви текущи дефицити (22% от БВП през 2007 г. и 24% през 2008 г.), галопиращо нарастване на кредита - над 50-60% годишно през последните години, и бързо задлъжняване. Брутният външен дълг е 37 млрд. евро, или 108% от БВП, включително 14 млрд. евро краткосрочен външен дълг. Задъхана да вложи продуктивно тези средства,

икономиката прегря

и започна да губи конкурентоспособност. Това се изрази в ускоряване на инфлацията, бързо нарастване цените на активите (предимно имоти), недостиг на квалифицирана и не толкова квалифицирана работна ръка. Ясни признаци на прегряване имаше още през септември 2007 г.

В резултат левът реално поскъпна (с близо 40% между 2002 и 2008 г.), а производителността на труда не успяваше да догони ръста на заплатите. За същия период производителността на труда нарасна само със 7.5%, а заплащането на един зает - с 26% според анализ на Българската стопанска камара. Така разходите за труд за единица добавена стойност - обобщаващ показател за конкурентоспособността - се повишиха със 17.5%. Става скъпо да се произвежда с наемен труд в България, още повече - да се произвежда за износ. Много скъпо.

Ще се разпадне ли еврозоната?

Чували ли сте за PIGS? Не става дума за свине, а за група страни от еврозоната - Португалия, Италия, Гърция и Испания. Напоследък пазарите на дългови инструменти са нервни. Нервността им се изразява в рязко разширяване спредовете на държавните облигации на тези страни над германските бундове (10-годишен дълг на германското правителство). За Гърция например разширяването е от 30-40 базисни точки (стотни от процента) до над 220, а за Испания - до над 150. (За сравнение, същият спред на българските 10-годишни ценни книжа е 460.)

Тези страни, а също и Ирландия страдат или от неустойчиви дефицити по текущите си сметки, или от високи бюджетни дефицити и външна задлъжнялост. Пазарите се опасяват, че някоя от тях може да прекрати изплащането на външния си дълг или да напусне еврозоната.

В основата на трудностите на PIGS е загубата на конкурентоспособност спрямо Германия. Докато през 2000-2007 разходите за труд на единица добавена стойност са намалели в Германия с 1.6%, те са се увеличили с между 16.5% в Португалия до 25.3% в Ирландия. Нашите 17.5% реално нарастване на разходите труд (от 2002 г.) попадат между Португалия и Италия (20.9% увеличение).

И докато левът поскъпва с 40% от 2002 г. досега (по реален ефективен валутен курс), през последните месеци съседите ни - Турция, Румъния, Унгария, Чехия, Полша, Украйна, Русия - девалвират. Конкурентността ни се понижава ускорено.

Така българският бизнес губи в три посоки:

- той е по-неконкурентен на свиващия се европейски пазар

- затруднява се да се конкурира с вносната продукция у нас

- потенциалът му за приходи и печалби е по-нисък, а така става и по-непривлекателен за външни инвеститори (колкото са останали).

Една евентуална евроизация сега не би решила по никакъв начин проблемите на българското производство, както не ги е решила и в PIGS.

Задачата ни е да възстановим конкурентоспособността си. И понеже запазваме валутния съвет и изключваме обезценката на лева, остава само един път - дефлация: номиналното намаляване на цени и заплати. Това е, което се опитва да направи Латвия в момента. Една от мерките, с които осигурява външно финансиране, е 25% намаляване на заплатите и премиите в държавния сектор с очакване частният да последва примера. Междувеременно Рига е обхваната от безредици.

На задна скорост

Технически, запазването на валутния съвет и валутния курс не е проблем. Достатъчно условие за това е да се оставят парите (и кредитът) да се свият при намаляването на валутните резерви. А че валутните резерви на БНБ са под натиск - няма никакво съмнение. Този натиск идва както от текущата, така и от капиталовата сметка на платежния баланс:

- заедно с износа намалява и вносът - но не толкова, че да балансира търговията. "Уникредит" прогнозира дефицит от над 5 млрд. евро по текущата сметка през 2009 г.

- преките чуждестранни инвестиции пресъхват, а и няма актив с потенциална доходност, който да ги привлича у нас

- външните кредити на българските банки ще бъдат или минимални, или отрицателни

- поне част от краткосрочния външен дълг ще трябва да се изплати. Това са други около 5 млрд. евро дори и ако успеем да рефинансираме 2/3 от краткосрочния дълг.

Дефицитът по платежния баланс ще бъде покрит с валутните резерви на БНБ. Когато валутните резерви започват да намаляват трайно, ще започнат да намаляват и остатъците по сметките на търговските банки в БНБ. Банките от своя страна ще трябва да си търсят обратно заемите. На всеки 10 лв. по-малко по сметките им в БНБ се падат по 100 лв. заеми. Натискът върху бизнеса ще нарасне точно когато продажбите му спадат. Валутният съвет е процикличен - той увеличава парите и кредита при положителен платежен баланс. При отрицателен баланс изтегля пари и кредит, предизвиква рецесия и дефлация и така възстановява равновесието. Така запазването на валутния съвет оттук нататък означава продължителен период - години, не месеци - на анемичен растеж и спад на доходите. Ако издържим, разбира се.

Така нареченият план "Станишев"

- един набор от намерения за харчене на пари без идея - се разминава с реалния проблем и избора, пред който сме изправени. Може би защото е разчетен за шест месеца. Публични инвестиции за сметка на фискалния резерв - при условие че са добре премислени и изпълнени (тежко условие) - могат да компенсират временно и в известна степен отслабналото външно търсене, но не решават проблема с конкурентоспособността. При това положение е по-добре да поканим МВФ. Не че фондът ще възстанови конкурентността ни. Това, което ще направи една мисия, е да сложи всички числа в рамка, да направи прогнози, да очертае вариантите и да им сложи етикета с цените (мерките). Сегашното правителство не иска, не може или и двете.

* Авторът е председател на Института на дипломираните финансови консултанти в България и член на Българския макроикономически форум