"Добре, че не е казал и за костенурката..." - въздъхна моят приятел, когато му разказах следната история: Пресконференция на един от предишните български министър-председатели. В залата - репортери и репортерки горе-долу на възрастта на българската демокрация.
Пишат настървено в тефтерите. Премиерът приключва скучното си експозе и лекомислено му лепва за финал метафората: "Това са трите кита на нашата политика!" Един от добросъвестно записващите репортери с едва набола брадица панически застива с химикалката във въздуха и отчаяно моли съседите си за помощ: "Китове? Какви китове?"
Преди седмица професионалната организация "Репортери без граници" отново даде слаба оценка на българските медии, като ги постави на 59-о място в света по показателя "свобода". Аргументите са добре известни, повтарят се не от вчера: най-вече икономически натиск върху журналистите, но също така политическо опекунство, заплахи и дори саморазправи, особено когато се пише за теми, свързани с престъпността. Докладът на "Репортери без граници" подминава въпроса за грамотността на масовия български журналист - и това е разбираемо, понеже между грамотност и свобода няма видима причинно-следствена връзка.
Но с колкото повече и от двете разполага един журналист - толкова по-качествен продукт предлага на публиката си. Тъкмо за това стана дума и на една конференция за медиите в Югоизточна Европа, която наскоро се проведе в Бон. Да, молдовските медии (98-мо място в доклада на "Репортери") са доста по-зле от българските, можем да си кажем самоуспокоително. Но иначе в целия регион положението е, общо взето, едно и също: булевардизация, ниски заплати, слаба квалификация, почти никакви синдикални и професионални организации, разследваща журналистика в пелени, икономически, политически и криминален натиск. Да, и патриотарщината, която навред из Балканите задава един от доминантните медийни (с извинение) дискурси.
Тези дни скопският "Нова Македония" например пак се разтревожи заради нестихващите пориви на източните съседи да "българизират" гордата малка република. Коварните българи организирали в Скопие кастинг за телевизионното предаване "Мюзик айдъл": ами да, това си е очевиден опит за вмешателство във вътрешните работи на Македония и за размиване на националнио идентитет. Абе хора-македонци, вземете по-добре да се разгневите заради простотията на тези шоута и кастинги, заради размиването на мозъци. Че то идентитетот модерният човек в глобалния свят си го сменя по-често от бельото, но мозъкът му е един.
Между другото в класацията на "Репортери без граници" Македония е доста пред България - на 42-ро място.
Александър Андреев е журналист, преводач и писател. Работи в българската редакция на "Дойче веле" в Бон. Автор е на книгите "Степени на свободата", "Заговорът на шпионите" и "Нови степени на свободата". Превел е на български книги от Райнер Мария Рилке, Якоб Васерман, Гюнтер Грас, Томас Бернхард, Фридрих Дюренмат
