Опасностите от безработицата

© Дневник

Последните данни подсказват, че състоянието на пазара на труда в САЩ и в другите напреднали икономики не се подобрява. В САЩ размерът на безработицата, който в момента е 9.5%, се очертава да надскочи 10% през есента. Тя ще достигне 11% през 2010 г. и ще се задържи над 10 на сто за дълъг период от време. Безработицата ще надмине 10% и в повечето други развити икономики.

Тези груби числа всъщност подценяват слабостта на световните пазари на труда. Ако прибавим частично заетите работници и обезкуражените, които напуснаха работата си, безработицата вече е 16.5%. Монетарните и фискалните стимули в повечето страни не постигнаха много, за да забавят темповете на закриване на работни места. В резултат общият трудов доход - продукт от работните места, работното време и средните почасови възнаграждения - спадна драстично.

Освен това много работодатели, опитвайки се да разпределят тежестта от рецесията и да ограничат безработицата, молят работниците си да приемат съкращения както в работното време, така и в почасовото възнаграждение. Британският авиопревозвач "Бритиш еруейз" например помоли работниците си да работят цял месец без заплати. Така цялостният ефект от рецесията върху дохода от труда излиза много по-голям.

От рязкото свиване в работните места и трудовите доходи възникват множество

негативни последствия върху икономиката и финансовите пазари

Първо, спадащите доходи означават и спадащо потребление за домакинствата, които вече бяха сериозно ударени от солидната загуба на имущество (със спада в стойността на ценните книжа и на жилищата) и от резкия скок на задълженията. А заложеното в балансите потребление от 70% от БВП за САЩ и подобният висок процент и в другите напреднали икономики предполагат, че рецесията ще се задържи по-дълго, а икономическото възстановяване следващата година ще бъде твърде слабо (по-малко от 1% ръст в САЩ и дори още по-малко в Европа и Япония).

Второ, загубата на работни места ще доведе до много по-продължителна и сурова жилищна рецесия, тъй като безработицата и спадащите доходи са ключови фактори в определянето на дълговете върху ипотеките и просрочванията. Към края на тази година около 8.4 млн. американци с ипотеки ще бъдат безработни и няма да могат да обслужват заемите си.

Трето, ако във всеки модел на необслужване на заеми включим 10-11% безработица, ще получим неприятни резултати не само за жилищните ипотеки (в първичния и вторичния сегмент), но и за търговски имоти, кредитни карти, студентски заеми, автомобилни кредити и т.н. Така банковите загуби от токсичните им активи и техните капиталови нужди ще се окажат много по-значителни, отколкото сочеха последните оценки, което в крайна сметка още повече ще влоши кредитния крах.

Четвърто, нарастващият брой на съкратени работни места води до по-силни призиви за протекционистични мерки - засилва се натискът върху правителствата да запазят вътрешните работни места. Това заплашва да утежни и без това вредното свиване на глобалната търговия.

Пето, колкото по-висока става безработицата, толкова повече се разширяват бюджетните дефицити, тъй като автоматичните стабилизатори намаляват приходите и вдигат разходите (например върху помощите за безработица). По този начин вече нестабилният фискален курс на САЩ в комбинация с бюджетен дефицит от над 10% от БВП и публично задлъжняване, което се очаква да се удвои като дял от БВП до 2014 г., още повече влошават ситуацията.

Така стигаме до политическа дилема: увеличаващата се безработица кара политиците в САЩ и в другите държави да обмислят

допълнителни фискални стимули за вдигане на слабото търсене

и за сваляне на безработицата. Но въпреки упорития дефлационен натиск през 2010 г., високите разходи за спасяване на финансовия сектор, продължаващата монетизация на дефицитите и неустойчивите нива на публичното задлъжняване в края на краищата ще доведат до по-висока от очакваната инфлация - а по този начин и до по-високи лихвени проценти, което би задушило възстановяването на частното потребление.

Макар че бъдещите фискални стимули изглеждат необходими за избягване на по-продължителна рецесия, правителствата по света едва ли могат да си го позволят. Те ще бъдат анатемосани, независимо дали го направят или не. Ако подобно на Япония в края на 90-те и и САЩ през 1937 г. приемат сериозно заплахата на големите дефицити и вдигнат данъците и орежат разходите твърде много за твърде кратко време, техните икономики могат да пропаднат обратно в рецесията. Но рецесия може да възникне и при положение че се позволи на дефицита да отлежи и загние или пък ако бъдат добавени нови стимули за подкрепа на работните места и растежа.

Но дори и загубите на работни места да подкопават потреблението, цените на жилищата, банковите отчети, подкрепата за свободната търговия и публичните финанси,

пространството за бъдещи политически стимули се стеснява

Правителствата наистина прибягват до фискалните примамки, когато дълговете се надигнат, но монетарната политика има малка краткосрочна сила в икономики, страдащи от проблеми с несъстоятелността, а не просто с ликвидността. В средносрочен план монетарната пресиленост дори може да доведе до значителни инфлационни рискове.

Чудно ли е тогава, че днес сме свидетели на значителна корекция в пазарите на ценни книжа, на кредити и на стоки. Ирационалната жизнерадост, която задвижи тримесечното оживление на мечия пазар през пролетта, сега дава път на трезвото осъзнаване сред инвеститорите, че глобалната рецесия няма да приключи до края на годината, възстановяването ще бъде слабо и под тренда, а вероятността от двойна W-образна рецесия се увеличава.

*Нуриел Рубини е професор по икономика в бизнес училището "Стърн" към университета в Ню Йорк и председател на RGE Monitor - компания за икономически консултации. Текстът е предоставен от Project Syndicate