Биоструктурен анализ чрез Структограма® и Триограма®   Общ преглед   Причини за успеха Много модели, върху които се базира провеждането на обучения, изхождат от ирационални представи: от “оптималната” техника при продажби, от “правилния” метод на управление или от “идеалния” поведенчески стил; или с други думи “патентовани” рецепти, които трябва да бъдат усвоени от всички. Общ “тип – успех” обаче няма. Хората притежават много различни лични отличителни качества, които по индивидуален начин могат да доведат до успех чрез различни методи и техники. При изследвания на причините за успеха на преден план винаги излиза един фактор, който отличава трайно успелите хора: тяхната автентичност, това означава синхрон между заложената им личностна структура и придобития начин на поведение. Те имат един напълно личен стил и прилагат методи и техники, които им подхождат изцяло. Така познаването на собствената личност се превръща в решаваща предпоставка за една напълно осъзната стратегия за успех.   “Триединен мозък” Американският изследовател на мозъка Паул Д. МакЛийн открива, че нашият мозък в развитието си е съхранил съществени белези на три основни образувания от различни епохи на еволюцията. Неговите изследвания доказват: мозъкът ни образува йерархия от три мозъка, обединени в един /мозъчен ствол, междинен мозък и главен мозък/. Тези три разнородни части на мозъка трябва да работят съвместно като един т. н. “триединен мозък”. При това всяка отделна част си запазва своите напълно специфични задължения и правила. При всеки човек тези три части на мозъка имат различно влияние, което при възрастните е вече утвърдено: това е биоструктурата им. Като неин резултат се явяват основните индивидуални модели на личността и на поведението на един човек.   Структограма: самоопознаване В съвместна работа с МакЛийн немският антрополог Ролф В. Ширм разработва инструментите за практическото прилагане на теорията за биоструктурата. Така възниква биоструктурният анализ. При него става въпрос за един специфичен въпросник, чрез който се осъществява самоанализ. По кодиран начин отговорите се пренасят върху кръг с три подвижни цветни сектори и над 300 възможни положения / ЗЕЛЕНО = мозъчен ствол, ЧЕРВЕНО  =  междинен мозък, СИНЬО =  главен мозък /. Резултат на биоструктурния анализ е структограмата – нагледно представяне на индивидуалното съотношението на оказваното влияние на всяка една от частите на мозъка и произтичащата от това индивидуална биоструктура / ”природа” / на един човек.  
Фиг. 2: Структограма     Триограма: опознаване на другите хора Триограмата произлиза от Структограмата и служи за характеризиране на другите хора. Тук не е необходима точна картина, каквато предлага Структограмата, а по – скоро един вид “географска карта”. Така е възможно да се определи с известна точност “местоположението” на даден човек сред възможните биоструктури и да се установи основната структура на неговата личност.   Фиг. 2: Триограма Доминиращо синьо Доминиращо зелено Доминиращо червено     Развитие и научни факти   “Триединен мозък” Научно е доказано, че съществените личностни белези на човека зависят от индивидуалния начин на работа на неговия мозък. Американският изследовател на мозъка Паул МакЛийн, директор на института за “Изследване на еволюцията на мозъка и човешкото поведение” към Националния институт за Психично здраве в Мериленд, САЩ е доказал, че човешкият мозък се състои от три части, които от гледна точка на еволюцията са на различна възраст и изпълняват различна функции: мозъчния ствол / наречен още “мозък на влечугите” / действа, ръководен от инстинктите и чувствата; междинният мозък / наречен още “лимбична система” / е импулсивно – емоционално ориентиран и уравновесено – рационалният главен мозък / “Neocortex” / осъществява мисловната работа. Човешкото поведение произтича от съвместната работа на тези три части.   Фиг. 3: Триединния мозък  

Мозъчен ствол – най – старата част на мозъка, съхраняваща опита от милиони години назад, място на инстинктите и чувствата

Междинен мозък – мозъкът на емоциите, на самоутвърждаването в борбата за съществуване

Главен мозък – това е мозъкът на рациалността, на заплануваните действия и на предвидливостта; от гледна точка на еволюцията това е най – младия мозък.

  Ляво / дясно мозъчно полукълбо Моделът на триединния мозък включва и потвърдените изследвания за хемисферите на главния мозък ( ляво/дясномозъчно полукълбо ). Твърдението за прецизното функционално разделение на главния мозък не се поддържа от новите схващания на невролозите    Биоструктура на личността   Влияние на трите части на мозъка При всеки човек влиянието на всяка една от тези три части на мозъка е различно като при възрастните то е вече утвърдено: това е индивидуалната биоструктура. Влиянието на трите части на мозъка е генетично заложено и определя основните индивидуални модели на личността и поведението на човека. И така човек трябва да приеме, че без значение дали е млад или възрастен, той не може да промени биоструктурата на своя мозък.   Новите изследвания в областта на неврологията категорично потвърждават изводите на МакЛийн. Така например в едно изследване, проведено в университета в Айова, с помощта на ПЕТ – техниката / позитронно – емисионна томография /,при която е измерено различното оросяване на мозъчните ареали при екстравертните и интровертните типове личност, е доказано, че определени личностни белези се определят от индивидуалното взаимодействие на тези части на мозъка.   Биоструктурен анализ   Развитие През 70 – те години антропологът Ролф В. Ширм се противопоставя както на “Чикагската скала”, разработена с цел самоанализ в университета в Чикаго, така и на емпиричните изследвания на антрополога Уилям Х. Шелдън. Шелдън ясно разграничава три типа темперамент: Viscerotonie, Somatotonieи Cerebrotonie. Към него се присъединяват и психолозите Айзенк, Гилфорд, Каттел и др. със своите корелационни изследвания, както и Ман, Зиглер и Осмънд със своята “психо- типология на времето”.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                       Структурен модел До диференцирането/прецизирането като структурен модел и до природонаучните обосновки тези емпирични резултати достигат чрез концепцията на МакЛейн за триединния мозък, базирана на еволюцията.   102 поведенчески признака Чрез измервания или неврофизиологични обосновки Ширм в съвместна работа с МакЛийн идентифицира и дефинира 102 индикатора – т.е. твърдения за специфичните нагласи, за начините на поведение и реакции, които са в пряка връзка с трите части на мозъка – мозъчен ствол, междинен и главен мозък. След изпробване на различни версии за целите на самоанализа от 102 пункта първоначално са избрани 24, които се отличават с най – висока селективност. За по нататъшното диференциране на твърденията те са увеличени на 39, обединени в 10 задачи. Изборът на 39^-те пункта е направен на принципа на Д – стойност /”дискриминационна стойност” на C. E. Lawshe /, чрез която се определя селективността на всеки пункт. В предлаганият вариант за самоанализ са използвани само пунктове с Д – стойност от +1,0 и нагоре спрямо другите два компонента. Изпробването на отделните пунктове сред 9.020 човека посочва като резултат +1,8 средна селективност.     Генетично заложени и обусловени от заобикалящата ни средата личностни белези   Константни структури и изменяеми личностни белези Най – новите изследвания в областта на молекулярната биология, хуманната генетика и невробиологията потвърждават схващанията на МакЛийн и Ширм: Носената от гените информация, т.е. проявяването и реализирането на тази генетична информация, е също основа за мозъчното развитие и съответно начин на функциониране на мозъка. Биоструктурният анализ различава при възрастните – по – просто казано – между генетично – биологични (заложени), неизменяеми структури и обусловени от заобикалящата среда (допълнително усвоени), изменяеми личностни белези. Опитът да бъдат усвоени за продължително време поведенчески модели, които не съвпадат с личните структури или под натиск да се налага да се показва поведение, неотговарящо на личната природа на човека, довежда до стресово състояние. Последствията са неправдоподобност, напрегнатост, безсмисленост и както категорично е доказала психо-невро–имунологията – психични и психоматични смущения.   Генотип и фенотип “Операционна система” на мозъка Биоструктурният анализ не може да се сравнява с личностни тестове или анализи, които ( много или малко ) са “ситуативно” ориентирани и повлияни от заобикалящата ни среда. Биоструктурният анализ е на едно друго равнище, а именно на нивото на неизменяемата “операционна система” на “био–компютъра”-мозък и не на нивото на променящата се “софтуерна програма”. Или казано на езика на генетиката: Структограмата като резултат на биоструктурния анализ представя основния модел на неизменяемия генотип, а не изведените варианти на фенотипа на човека.         Ролята на невропредавателя Носители на информация на мозъка Особена роля при определяне на нивото на активност на отделните мозъчни зони и определящите се от това основни модели на поведение имат специфичните невропредаватели ( носители на информация на мозъка ). Актуалните проучвания в областта на хуманната генетика, съответно молекулярната биология показват, че образуването и влиянието на тези невропредаватели е генетично предопределено. В следствие на това определени невропредаватели могат да се съотнасят с определени личностни белези и поведенчески модели. Например ген с обозначение “D4DR” отговаря за произвеждането на рецептор, които участва до голяма степен при влиянието на невропредавателя “допамин”. Допаминът от друга страна участва при проявяването на личностния белег “търсене на новото”, белег на главния мозък ( СИНЯ част от структограмата ).   Опростено представено, регулирането на активните нива на трите части на мозъка се осъществява чрез невропредавателя серотонин (мозъчен ствол), норадреналин и адреналин ( междинен мозък / лимбична система) както и нигростриатален и мезолимбичен допамин ( главен мозък ). Наред с директното им въздействие върху съответните части на мозъка, посочените невропредаватели влияят и върху съвместното действие на тези три части, в зависимост от тяхната доминантна йерархия ( с последствието от това, че психосоматичните процеси при различните хора протичат по различен начин ). Други невропредаватели като например GABA (гама – амино мастна киселина), глутамат или аспарат действат като модулатори.   Индивидуалната хомеостаза Индивидуални реакции спрямо заобикалящата ни среда Всеки човек има специфично “огледало” на тези невропредаватели: личностно – индивидуалните хомеостази на невропредавателите на неговия мозък. Произлизащото чрез тях “равновесие” е генетично заложено и е “критерий” и “пътеводител” за индивидуалните отговори и реакции на предизвикателствата на заобикалящата ни среда. Ако за продължително време се получи отклонение от индивидуалната хомеостаза – например в следствие на недостатъчна автентичност в поведението – без съмнение се достига до споменатото стресово състояние, съпроводено от негативните психични и психосоматични последствия.   Структограмата е отражение на съотношението между трите части на мозъка, което е индивидуално за всеки човек и представя индивидуалните хомеостази на неговите невропредаватели.           Основни положения и резултати   Автентичност Главен проблем при провеждането на много тренинги е това, че много или малко се изхожда от “пълната” изменяемост на всички личностни белези, съответно начини на поведение. Посредством биоструктурния анализ става ясно, кои от тях могат безпроблемно да бъдат променени и кои не – и как човек, в хармония с природата си, може да продължава да се развива. Едва когато допълнително усвоения начин на поведение очевидно стане част от индивидуалната структура на  собствената личност, тогава даден човек е автентичен – основна предпоставка за ефективна работа по време на тренинга и за личен успех!   Компоненти – белези   Структограмата като резултат от биоструктурния анализ представя основния индивидуален модел на личността и на поведението. Най – съществените, основни белези са представени във фиг. 4.   Фиг. 4: Компоненти – белези  

	Мозъчен ствол Зелен - компонент	Междинен мозък Червен - компонент	Главен мозък Син - компонент
Отношение към хората	Контакт Стремеж към човешка близост Усет към другите хора Всеобща популярност	Доминантност Стремеж към превъзходство Естествен авторитет Склонност към съревнование	Дистанция Стремеж към известна дистанция Затвореност Тенденция към сдържаност
Ориентация във времето	Минало Осланяне на познатото Съобразяване с миналия опит Избягване на радикални промени	Настояще Улавяне на мига Импулсивност Активност и динамика	Бъдеще Обмисляне на последствията Планиране Стремеж към напредък
Начин на мислене и работа	Усещане Интуиция и такт Първоначално впечатление – благонадеждност Фантазия	Вникване Конкретно и практично мислене Бързо разпознаване на постижимото Склонност към импровизация	Систематизиране Систематично мислене Висока степен абстрактност Склонност към перфекционизъм
Успех посредством	Симпатия	Увличане	Убеждаване

    Биоструктурният анализ не е психологически тест   Биоструктурният анализ не е психологически тест, а (само)анализ без оценъчен характер на основните човешки структури, базиращ се на природонаучна – биологична основа. Областите в които може да се прилага са точно определени; структограмата например не може да се прилага като тест при кандидатстване за работа.   Структограмата е принцип на подреждане Структограмата е “принцип на подреждане”, по който се структурират заложбите и се организират учебните процеси при работата върху себе си ( и другите ). Тя не трябва и не може да даде обяснение за всичко в поведението на човека, посочва обаче генетично – заложените основни модели, а с това и “биологичните рамкови условия” свързани с поведението.   Това означава, че биоструктурният анализ е една динамична система за самоопознаване и личностно развитие, тъй като той преодолява статичното фиксиране на резултатите от тестовете както и строгите граници на традиционните типологии.     Провеждане на анализа   Метод на анализ   Биоструктурният анализ се провежда под формата на самоанализ в рамките на еднодневен интензивен семинар. Участието в семинара е препоръчително, тъй като напътствията на треньорите както и упражненията, заниманията и дискусиите са предпоставка за оптимално практическо приложение на Структограмата. Времето, необходимо за “чисто” самостоятелния анализ е около един час. Тълкуването на Структограмите се извършва от треньора. А от там нататък резултатите могат детайлно да бъдат проследени в учебните материали към семинара. Задължение на треньорите е да раздадат на участниците в семинара материалите за биоструктуреня анализ както и шайбата със структограмата с настояването, този анализ да бъде проведен още веднъж и обсъден с някои близък човек – напр. съпруг / а, родители / братя и сестри, приятел / ка. Целта е да се направи извод, доколко собствената преценка по време на семинара съвпада с преценката на близкия човек. Повече от 90 процента от участниците в семинара повтарят биоструктурния анализ по този начин. Установява се, че така протича един “автоматичен” учебен процес, който затвърждава резултатите и има коригираща роля. При несъвпадаща лична и чужда преценка някой отговори при самоанализа се разглеждат като “ желана представа”, съответно ”социално желание” или начин на поведение, наложен отвън. Значително се повишава чувствителността към разграничаване между диспозитивно – автентичното поведение и ситуативното, ролево поведение.   Проверка на учебните процеси Проверката на учебните процеси както и резултатите от Структограмата – наред с това и доказателството за надеждност – лесно може да бъде проведена, тъй като в един по – късен момент ѕ от всички участници в семинара “Структограма – самоанализ” вземат участие в семинар “Триограма – опознаване на другите хората”.   Може да се обобщи, че Структограмата – най – късно след завършване на обучението – се отличава сред възрастните чрез високата си степен на надеждност и сигурност. Устойчивостта на генетично заложените личностни белези значително потвърждава модерните изследвания, насочени към казуса за близнаците.   Ползи за участниците   Ключ към самоопознаване Структограмата предоставя на участника в семинара ключ към самопоопознаване, това означава точни познания за неговата личностно – индивидуална биоструктура и наред с това и неговите шансове и рискове, силните му страни, слабости и ограничения, неговите форми на изразяване, които остават впечатление у отсрещния и неговите индивидуални  стилистични средства. Вместо общовалидни рецепти за това как да постъпва, на преден план се поставя индивидуалността на отделния човек, за да може той оптимално да разгърне личния си потенциал. Човек се учи как може да продължава да се развива в хармония със своята природа (автентичност). Вникването в собствената индивидуална биоструктура прави възможен съзнателния избор на идеалните образци, постигането на реалистични цели, изграждането на успешни стратегии и използването напр. на подходящите за целта търговски техники или методи на управление.   Ключ към опознаване на другите хора Триограмата предоставя на участника в семинара ключ към опознаването на другите. Учи го как да може да разпознава биоструктурата на другите хора и така да стане по – чувствителен към тяхното поведение, да успява по – добре да разбира индивидуалността на другите, да се отнася както подобава към тях и да избягва ненужните конфликти. Той ще може по – добре да предвижда евентуалните им реакции и да разпознава, какво може и какво не трябва да очаква от тях. Чрез Триограмата е далеч по – възможно да се намери подходящото място на повече биоструктури и така също да се анализират и да се изградят по най – подходящия начин екипи. Задължително следствие от участието в семинара е оптимизирането на социалните компетенции.       Силни страни на биоструктурния анализ Значителни предимства на биоструктурния анализ са лесното му изпълнение, краткото време, необходимо за провеждането му, лесно запомнящата се визуализация на резултатите с помощта на структограмния кръг и триограмната фигура и преди всичко лесното и безпроблемно приложение в практиката. Предоставените данни от оценките показват това по убедителен начин .   Индивидуални последващи тренинги Личността и поведението са резултат от съвместното действие на два основни аспекта: генетично заложената личностна структура ( биоструктура ) и влиянията на заобикалящата ни среда. Обучителите по време на семинарите използват биоструктурния анализ като основа за следващи индивидуални тренинги. Те с голям успех прилагат структограмата и триограмата в тренинги за мениджъри, за търговци или тренинги, с основна тема комуникациите. Цялото обучение става по – реалистично, по – полезно и смислено чрез биоструктурния анализ, тъй като не се вземат предвид само елементи на човешката личност, които са определени от заобикалящата ни среда, а преди всичко такива, които са генетично – биологично заложени. При това структограмата и триограмата могат успешно да се комбинират с методи на обучение, изхождащи от променящите се аспекти на човешкото поведение.    

Страхотно структурирана и добре поднесена теория.

"Американският изследовател на мозъка Паул МакЛийн, директор на института за “Изследване на еволюцията на мозъка и човешкото поведение” към Националния институт за Психично здраве в Мериленд, САЩ е доказал, че човешкият мозък се състои от три части, които от гледна точка на еволюцията са на различна възраст и изпълняват различна функции: мозъчния ствол / наречен още “мозък на влечугите” / действа, ръководен от ИНСТИНКТИТЕ И ЧУВСТВАТА; междинният мозък / наречен още “лимбична система” / е импулсивно – емоционално ориентиран и уравновесено – рационалният главен мозък / “Neocortex” / осъществява мисловната работа. Човешкото поведение произтича от съвместната работа на тези три части."
-инстинкти - чувства ??? на едно ниво
-импулсивно-емоционално ориентиран
-уравновесено-рационалният
/оставям бележки зе себе си/
не се сърдете
Лека нощ.:)