В последната половин година популистките изказвания от страна на коалиционните партньори, опозицията, професионални и други заинтересувани групи са доста повече от когато и да било през последното десетилетие. Очаквано повечето от изказванията са свързани с обосноваването на едно или друго решение, което би намерило изход на зараждащите се икономически проблеми.
Като цяло преобладават идеите за засилване на държавната намеса в икономиката - и заради факта, че голяма част от тези идеи идват от правителството. Предвидените мерки са, общо взето, следните: по-големи бюджетни разходи за инфраструктура, енергийни проекти, бизнес паркове, 500 млн. лв. за Българската банка за развитие с цел разхлабване на кредитирането, някои социални разходи, "инвестиции" в здравеопазването и образованието и, разбира се, субсидии за земеделието. Мерките, както и редицата пожелания, свързани с тях, много успешно са описани (в характерен български държавнически стил) в т.нар. план "Станишев".
Общото е, че чрез повече държавни разходи се цели стимулиране на икономиката. Доколкото в България заради наличието на валутен борд не е възможно провеждането на монетарната политика, фискалната политика е и единственият инструмент, който може да бъде използван. Това обаче е, когато изборът се сведе единствено до избора на парична и/или фискална политика - двата мегаинструмента, които преобладаващо се използват от управляващите политици и икономисти.
Какво се случва при свръхактивна фискална политика
(политика, при която разходите изкуствено се завишават с цел стимулиране на икономиката).
Благосъстоянието се повишава, но по изкуствен път (можем да го наречем отчетно благосъстояние), за кратък период и единствено с жертвата на бъдещо благосъстояние, като последното е по-голямо от изкуствено създаденото. Например чрез по-високите бюджетни разходи (по-високи данъци или харчене на резерва) за една година държавата може да построи редица обекти в някоя част на страната, което би довело до ръст на брутния продукт, на заетостта и като цяло би следвало, че икономиката се развива по-бързо. Отчетно това би било така, но за сметка на по-малкото средства у хората (или жертване на сигурността, ако средствата са от резерва), съответно по-ограниченото потребление, както и по-малкото частни спестявания и средства, които фирмите могат да заемат и инвестират.
На второ място - по-малкото средства, които могат да се отделят като спестявания, означават по-малко и по-скъп заемен ресурс за фирмите, които все още разполагат с пазар и желаят да инвестират. Тъй като инвестициите на компаниите също са компонента на брутния продукт, вследствие на тяхното намаляване той отново спада. В крайна сметка дори държавата за един период да увеличи чрез активна фискална политика размера на "благосъстоянието", най-късно в следващия период трябва да се очаква спад, дори още по-голям. Най-простото и всеизвестно доказателство за това е фактът, че правителствата (по-разумните) прибягват до по-активна фискална политика, когато има криза и се чувстват задължени да направят нещо. Ако тези мерки бяха панацея и наистина реално подпомагаха икономиката, те щяха да се прилагат постоянно.
Какви са другите възможности
Много малко внимание се обръща на други възможни подходи за стимулиране на икономиката, доказали в практиката, че имат най-голям ефект и трайно действие. Тези мерки могат да бъдат наречени подобряване на бизнес средата.
Най-простото обяснение за потенциала на тази група се крие в това, че за да се развива една икономика, фирмите и хората в нея трябва да могат да създават все повече и повече блага (все повече и повече стоки и услуги). Най-кратко това са следните мерки: премахване на ненужните от икономическа гледна точка регулаторни режими и опростяване на процедурите по всичките останали, премахване на административно определяните цени с изключение само на онези сектори, за които според световната практика е характерно наличието на т.нар. естествени монополи, отмяна на всички делегирани от държавата регулаторни правомощия на браншовите организации (това трябва да са доброволни сдружения, които защитават общите си интереси, а не ги налагат!), намаление на данъчно-осигурителната тежест, електронно правителство и задължение за вътрешноадминистративна обмяна на информация между всички централни държавни, териториални и общински структури по отношение на бизнеса и гражданите и др.
Една допълнителна възможност, разбира се, представлява и правилното усвояване на средствата по оперативните програми на ЕС, които в известна степен могат да компенсират спада в притока на чуждестранните инвестиции. Това са над 4 млрд. лв. само до края на 2009 г., но най-вероятно процентът от тях, който реално ще получим, ще бъде много нисък (поради известни на всички причини).
Авторът е от Института за пазарна икономика
Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
